Диференциация и граници

Терминът ‚диференциация‘ е въведен от американския психиатър Мъри Боуен и отразява усещането (осъзнаването) на човек за собствената му различност от останалите (семейството). Описва като спектър степента на индивидуалност (от 1 до 100) между един човек и неговото обкръжение (родители, социален кръг, работна принадлежност, националност и т.н.). Най-общо, Боуен е определял за по-здравословно по-високото ниво на диференциация, с което и аз съм напълно съгласен. В гещалт-терапията може да се опише като усещане за себе (self awareness) и граници на собствена отговорност, което са нейни водещи принципи. Също, съзнаване на един човек за своите принципи и разум, „сянка и светлина“, темперамент и емоционалност, умения и качества, желания и нужди, минало и амбиции, сериозност и спонтанност и т.н. Накратко, може да се опише и като усещане на човек за неговата цялост и автономия.

Под една или друга форма, в повечето си текстове засягам темата, понеже я смятам за много важна. Не е функция на която и да е култура да окуражава диференцирането на хората (освен популярната американска, може би… която парадоксално ги уеднаквява в този напън) и мисля, че е важно ‘качество’ за всеки от нас да развие по-осъзнато. Също така, по-често е важно изследването на какво възпрепятства диференцирането и реално, кой до колко има нужда от диференциране и до колко от уеднаквяване.
В текста тук ще разгледам всяко от определенията около диференциацията по отделно, връзката между тях, предимствата им и как тази тема се отнася към душевното ни здраве и самочувствие в контекста на нашата култура и традиции.

За старт и за да е по-пълна картината на диференциацията е важно да включа и общото психологическо понятие за ‚граници‘. Това е нашият усет и способност да отстояваме своето разграничение или диференциация от останалите (със всичките си нужди, ценности, мисли, поведение и т.н.) по зрял начин, заедно с устойчивост на натиска от останалите без да пренебрегваме контакта с тях или да обезценяваме техните позиции (при условие, че границите ни са здравословни).
Нещо, което е важно да отбележа в увод (в случай, че не е очевидно) е, че границите и индивидуалността са взаимно свързани и необходими. Определянето на индивидуалността ни е до голяма степен когнитивен процес (определяне на своя реален Аз и ценности), докато установяването на границите ни е емоционален и поведенчески (как взаимодействаме със своята Аз-индивидуалност и ценности – как живеем със/спрямо тях).
Диференциацията без граници няма особена сила, тъй като е много лесно да ни се повлияе (и да я изгубим), докато границите без индивидуалност могат да ескалират до ригидност без контекст и посока. Но, повече за границите после… Простата ми формулировка е индивидуалност + граници = диференциация.

Предимствата на ясното диференциране включват:

  • Способност за избор между емоционална и интелектуална мотивация
  • По-целенасочено и разумно вземане на решения
  • По-добра емоционална регулация и зрялост
  • По-ясно и директно общуване
  • По-гъвкава и реалистична самооценка
  • Способност за конфликтна толерантност (спокойно отстояване на позициите си и уважение към другите)
  • Способност за разграничаване между субективни възприятия и факти
  • Умение на асертивност пред очакванията на другите (социума)
  • По-удовлетворяващи взаимоотношения

Сливане
За по-добро разбиране на диференциацията е важно първо да добавя още нещо – нейната полярност (която смятам, че преобладава при нас в България като култура). Обратното на диференциацията е сливането (конфлуентност по гещалтска терминология), което е израз на слаби граници между хората и можем да видим във всякакви групи от семейство до футболен клуб, политическа партия и националност. В контекста на статията, ще се придържаме към семейната система.
Сливането е липса на осезаеми граници (линк към статия). То е видимо когато един човек е неразличим от някаква група или идея; или спяпо идентифициран с някой от родителите си, радикалните идеи на групата или духовното си учение, луд фен на музикална група, психологическа парадигма или популярни трендове… хора, които често не формират комплексни аргументи, а просто повтарят това, което им е казвано.

За да оцени динамиката на една семейна система, Боуен описва най-недиференцираният човек в нея (с 25/100, например) като „носещият симптомите“ в резултат на семейното сливане. Симптомите или признаците, често са противоположните на описаните по-горе предимства от диференцирането, плюс добавките на психо-соматични проблеми, чести чувства на фрустрация, объркване и/или тревожност (+депресия).

Нека няма грешка… Сливането е важен и първороден, но своему лесен процес, който ни помага в определянето на нашата реалност и личност, защото става несъзнателно и автоматично. Мотивацията, мислите (често и емоционалността) и поведението получаваме наготово, където не се налага стъпаловидно да определяме себе си или вземаме комплексни и съзнателни решения редовно до утвърждаване на нещо свое. Улеснява процеса за разбиране на света и хората, дори и да са погрешни, защото придава усещане за сигурност, че знаем какво да правим със себе си и какво става наоколо, но заедно с това губим усещане за свобода и осъзнатост.

Всеки от нас е преживявал сливане поради простата причина, че всеки е имал майка. Сливането е първото стъпало в развитието ни и в зависимост от такта на отглеждането ни – може да определи всяко следващо. Прекалено дълъг застой в сливането носи елемент на нездравото – ако здравето е движение – и хората, неспособни да диференцират своите мисли и преживявания спират (или забавят) своето развитие във висока степен на комфортно сливане, потенциално рискуват своята индивидуалност, авторство над живота си, здраве и удовлетворение. С други думи – поначало сме зависими от сливането, но евентуално нашето движение и здраве често е резултат от ясните и предвидими граници на нашите родители. Липсата на яснота (и безопасност) във връзките с родители ни крие потенциални психологически усложнения за в бъдеще.

В едно семейство сливането е видимо, когато всеки се меси в делата на другите, лесно е за хората да достигат до силна емоционална реактивност (или затваряне) и когато отговорностите и ролите на хората в семейството не са ясно договорени. Общуването е непълноценно и често някой обвинява друг и/или има пасивна агресия, манипулация, липса на съгласие, но и липса на отстояване.
Честа липса на кохезия, която може да зададе стандартите и на нашите взаимоотношения. Научаваме се на емоционална регулация, мислене и поведение (диференциация) от директния пример на семейството си и в зависимост от качеството на тяхното общуване и граници (на родителите) зависят и нашите собствени. „Крушата не пада по-далече от дървото“ в това отношение.

 „Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители.“
– Карл Густав Юнг

Ниската емоционална интелигентност в едно семейство е водещо условие за това децата да стават ‚копия‘ (поради сливането) на своите родители, лишени от различна емоционалност, свои цели, решения и амбиции; индивидуални мироглед, поведение и ценности. Този тип липса на разграничаване често оставя чувство на неопределеност, объркване, несигурност и даже безнадеждност в по-зряла възраст когато се конфронтираме със трудностите на света. В генезиса си, това е водеща причини за (не)справянето със тревожно-депресивните ни състояния и изграждане на личностови усложнения (като нарцистични, гранични, хистерионни или шизоидни) като адаптации.

Горните чувства, които идват от тези осъзнавания, могат да са тежки за носене, но често дават насоката за това,  че ни липсва стабилност в характера, че границите ни са изложени, че нямаме стабилна и диференцирана опора в себе си и само по себе си е несигурност, която ни прави прекалено уязвими и крехки; че цялото ни същество е застрашено от промяна (метафората за смъртта).

Тревожността е ценен индикатор
въпреки, че често затруднява връзката ни с интелект, умения и компетентности, нужна за определяне на нашата самооценка. Тя е душевен диалект (още един фактор на диференциацията), на който никой реално не ни учи да говорим и да интерпретираме правилно, за да променим курса си. Отново, това е висш-пилотаж, който зависи от определянето на границите в развитието ни, за евентуалната проява на собствен капацитет за творчески растеж, усещане и размисъл, с които да преведем езика на собственото си тяло. Фактор, зависещ до голяма степен от нашите родители и тяхната способност да диференцират себе си и да окуражават това в нас… както вече споменах по-горе (знам, започвам да се повтарям). Естествено, има много хора, които да спомогнат в корекцията, но родителите са отправната първа точка.

В тази ниша, важна вметка към диференциацията е способността да разграничаваме мислите от чувствата и нагоните си… или как човек с ниска степен на диференциация не ги различава и се оплита в тях. Важен нюанс, който липсва в осъзнаването на такъв човек е, че чувствата му често заливат разумните процеси (липса на усет, стабилност и граници), понякога с лекота, което напълно променя намеренията и мотивацията му.
Често го виждаме, например, когато някои хора казват неща „ни в клин – ни в ръкав“ или се ‚палят от дреболии‘. Това е поради факта, че някакъв афект (или пък травма / натрапчива нужда) е погълнал капацитетът им за разум и не са били способни да разграничат възбудата си от мисълта, която са искали да изразят. Липсва яснотата за това какво искат да споделят, какви емоции ги съпровождат и с какво цел е това; от какво се страхуват, какво искат да избегнат и т.н.

Ниско диференцираните хора са и силно реактивни, което значи, че е много лесно за тях да се ‚разпалват и/или застиват‘, да не могат да определят какво точно чувстват, да развиват невротично чувство за контрол, да падат в оправдаване на мотивите си, да проектират себе си в останалите, да се насилват да бъдат харесвани… всичко, подобно на безпокойни деца или тийнейджъри… което в зряла възраст граничи с форма на травма.

Side note: „Основни форми на Страх“ от Фриц Риман е чудесно книга,
описваща къде се срещат страховете ни с нивата ни на диференциация.

Обратната страна на монетата
Дългото сливане често крие и опасността от рязко откъсване – особено след откриване на идеи, нужди и ценности, по-близки до нашите или след осъзнаването, че семейните са били нетърпими. Случвало се е на всеки да се отрече от всичко, с което е бил/а хранен/а на даден момент (или е поемал/а) от техните родители или среда, с усещането, че ще бъде ‚освобождаващо‘. Уви, то често е напук, като бунт или бягство – „няма да правя (да съм) каквото ми казвате“ и е рязка и неосъзната опозиция, гарантираща релапс в сливането – което носи също толкова объркване и празнота, но вече и допълнителна болка от рязкото откъсване.
Дотук може да прозвучи като безпътно скитане между два полюса, нали? Често става така (най-вече в подрастващи лишени от подкрепа), но има светлина в тунела и тя се появява в нюансната форма на границите.

Какво са граници?
Границите са моите решения и дефиниции… да спра и да се огледам (в някого) – кой съм – кой не съм; какво искам – с кого, до колко, на каква цена – какво не искам. Усещането къде свършвам аз и къде започват другите… контурите и спецификите на моята душевност, тяло и характер и как поддържам тези свои контури и дефиниции.

Какви са признаците (и ползите) от здравите (не-ригидни) граници:

  • Доверие (в себе си, другите, неясните обстоятелства)
  • Стъпаловидно отваряне пред другите, с паузи, за да усетим как отговарят на откровенията ни
  • Постепенно изграждане на по-близки отношения
  • Осъзнато използване на сливане
  • Създаване на нови връзки и установяване на сходства и съвместимости
  • Усещането дали потенциалните връзки са здрави и полезни за нас
  • Съзнателно усещане за собствения растеж в една връзка
  • Като връзките са романтични – осъзнаване на сексуалните импулси
  • Заявяване и проявяване на сексуалност когато имаме нуждата
  • Фокус върху собственото удоволствие повече от реакциите на партньора
  • Установяване на собствени ценности, независимо от това какво очакват другите от нас
  • Усещане кога предизвикват границите ни
  • Усещане кога нарушават границите ни
  • Умението да казваме ‚не‘ на подаръци, съвети, близост и т.н. когато не искаме
  • Търсене на искане и съгласие
  • Уважение на другите и не-манипулиране на техните (неясни) граници
  • Самоуважение – липса на натрапчива нужда от приемане / харесване
  • Доверие в собствените усещания и решения
  • Знанието кои сме и какво искаме (също кои не сме и какво не искаме)
  • Ясното заявяване на своите искания и нужди със знанието, че могат да бъдат отхвърлени
  • Фактът, че другите хора не четат мисли и не знаят от какво имаме нужда
  • Признание, подкрепа и уважение към собствената личност

Първата стъпка към осъзнаването на границите идва от усещането за нашата кожа. Тя е нишата, която разграничава мен от теб, мен от света, моите преживявания от тези на другите (които се случват зад границите на тяхната кожа). За да не съм объркан или вплетен е важно да усетя и присвоя това, което преживявам зад границите на своята кожа и да не му приписвам мистични или чужди сили – болка, страх, тревожност, объркване, гняв, радост, блаженство и съпровождащите ги мисли – това са функции на моето тяло, сигналите ми за реалността, откъдето и да идват причините за тях.
Аз, както всеки, имам своя кожа, свои мисли, позиции и преживявания, различни от тези на другите. Понякога сходни, но не и идентични, което няма и как да знам, понеже не живея под тяхната кожа… а под своята.
Това е първата важна стъпка към осъзнаването на собствените граници.

… След като имам усещане за собствената си кожа, втората стъпка следва с усещането за това какво чувствам и евентуално да разбера защо… без да се осъждам, тъй като често чувствата ми (противно на това какво ми казва религията или обществото) са мой жизнен ресурс и подсказват от какво имам и нямам нужда. Да приема емоционалността си със своите предимства, противоречия и несъвършенства и да осъзная, че и другите имат сходни или различни трудности със това е важно. И аз и те имаме емоционалност, която ни мотивира и действа като радар.

После е важно да усетя и определя какво искам; от какво имам нужда.
За съжаление, често става така, че в хода на възпитанието и социализацията си, ни учат да не искаме много и да имаме по-малко нужди, което може се изкриви до контра-интуитивно и анти-личностово. До голяма степен сме нормализирали това, така че по-често се налага да изследваме какво фрустрира нашите желания и нужди и защо е трудно да ги определим и отстояваме.
Когато определяме нуждите си ясно, можем да осъзнаем или развием качествата и ресурсите, с които да ги удовлетворяваме или да смогнем на фрустрацията им – научаваме цената. Колкото повече правим това, толкова по-ясно не се мешаме с хора (и делата им), с които цената не си заслужава и става все по-ясно нашето диференциране.

Евентуално, определяме какво искаме и какво не, хора които харесваме и такива, които не харесваме и започваме упражняването в своевременното отстояване на всичко това. В контакта с хората наоколо тестваме своите искания и умението си да искаме и да приемаме откази. В провокациите и фрустрациите се учим с кого, кога и до колко може да искаме; кога да сме сериозни и кога спонтанни; виждаме къде правим компромиси с границите си; как ги подкрепяме и с кого стават по-ясни и стабилни.

Не-граници
Липсата на ясни граници е в основата да се вплитаме емоционално в другите (или дейности, които не са за нас) и невъзможността да живеем живота си пълноценно и повече по свои правила. Липсата на граници е причината да достигаме крайности, да не уважаваме лимитите си и тези на другите… или изобщо да не знаем какви са и че има такива.
Поиграйте със въображението си… как би изглеждал живота ви ако нямахте яснота за своята кожа, за границите на другите хора или собствените си качества + умението да изследвате и усещате граници изобщо? Би изглеждало като хаос, може би? Хаос, който сега, след доста усилия, сте поставили в условен и стабилен ред?

„Разликата между насладата и отровата е в дозата (границата)“.

Хиперактивност, непълноценност, сравнение и… нормата на 21ви век
Някога чух един учител да казва как 95% от нещата, които ни продават за важни, не са ни необходими изобщо… и е вярно. Цифрите (95% – 5%), естествено, варират за всеки, но нека условно и за аргументът приемем тях. 95те процента може да включват прекомерните отговорности, знания, тревоги, емоции и преживявания, които родителите ни не са успяли да ни разграничат. В новата ни бърнаут култура тук може да попаднат излишната важност на обща култура и обноски, да имаш определен статус на определена възраст, традициите, социалните течения, мнението на другите (и псевдо-репутацията), фиксация в образование и работа, изкривената отговорност за другите, трупането на капитал или изобщо… всичко, което е крайно и/или потенциално не отговаря (и дори е в контра) на нуждите и развитието ни.
5те процента, които са ни най-близки (и би било най-разумно да инвестираме в тях), често определяме за своята ниша и са фундаментални за определяне на здравите ни граници и диференциация. Да отговорим на 100% от исканията и стимулите е невъзможно, или по-скоро може да е възможно за кратко, на цената на бързо прегаряне.

Както може би вече е ясно, диференцирането и границите са просто процес на растеж и движение. Те са фази на развитието, които лесно биват пренебрегвани. Растежът ни може да бъде забавен, спрян или осакатен по много причини. Различната ни емоционалност, особено в своя контраст и сила, е индикация, че нещо в нашето развитие, граници или нужди не е на място. Емоционалността ни може да е едновременно и проклятието и енергията за спасение в живота ни.

Диференциацията може да прозвучи като независимост. Не искам да  излезе така, понеже мисля, че ‘независимостта’ е много изкривено понятие, защото няма такова нещо като независим човек. Винаги разчитаме на нещо за своето преживяване и удовлетворение и това е изначален договор с живота.
Диференциацията и границите, всъщност са яснотата за това на какво разчитаме (като всеки жив организъм), с какви ресурси можем да даваме и получаваме от останалите и каква е цената (пак граница) за нашето удовлетворение и нужди.
В най-висшата си форма, диференциацията е способността да сме субект на всичките свои преживявания, но нека караме стъпка по стъпка…