Проекция (под слънцето всички сме равни)

Проекцията е психологически механизъм на контакт, за който най-неведомо се улавяме, на който най-често разчитаме (често по навик) и като че ли най-много си патим от него в отношенията си.
Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Този популярен цитат (ако не греша е от библията) е кратко олицетворение на това какво е накратко проекцията и как изглежда. Всички сме били там, да посочваме нечии недостатък на някого, без да осъзнаваме колко присъства и в нас.
Ако някога в училище сте се присмивали на някой, в чието положение би ви било отвратително да бъдете, значи ви се е случвало да защитавате себе си от страха, който би предизвикал такъв сценарий във вас. Поради лекотата на приложение, обаче, тази защита се разширява по подобен начин и по-нататък в живота ни в много различни събития. Никой от нас не е имунизиран (под слънцето всички сме равни) и няма как да бъде по друг начин. Звучи жестоко, но всъщност е естествено.

Проекцията е популярен термир, който си е проправил път до нас благодарение на киното, но всъщност е внесен от психоанализата. Тъй като говорим за психологическата проекция като защитен механизъм (за която вече писах накратко в контактните стилове) ми се иска да внеса точност и яснота, с желанието да разглеждам всеки един стил по отделно в детайли.

Най-просто, проекцията е неосъзнатото прехвърляне на наши импулси, желания или емоции върху друг човек (или обект). Начин на защита от болезнен или неприемлив импулс, който е несъвместим с представата ни за себе, мироглед и битие, правейки нетърпимите за нас импулси, черти, поведение или емоции лесно осъдими в другите, спомагащи за разреждане на вътрешното ни напрежение, спомагащи за вътрешния ни покой.
Например човек, който има тенденцията да се сърди и да е гневен, може често да обвинява другите за неосъзната си сръдливост и потиснат гняв. Включва обръщане на обвиняването, където човека обвинява другите за изживяването на тези свои афекти (и не-поемане на отговорност за тях).
Подозренията в изневяра могат да са сходен пример, където съмненията към един партньор могат да са просто само-защита от собствените желания и фантазии за изневяра. Така, пряката среща с вината и срама от тях да бъдат заобиколени и тази енергия обърната в обвинение. Уви, по този начин не само, че поставяме фалшиво обвинение (не винаги), но и отричаме собствените си автентични желания.

Не е отричане!!!
П
росто съм селективен за реалността, която избирам да приема!

Любимата ми и най-графична метафора за проекцията е тази на филмов прожектор, който осветява със своето съдържание бял екран пред себе си (Въпреки, че в гещалт смятаме, че екрана не винаги е бял. „Ако има безумие в мен, има и поне малко безумие в теб“).
Работата с проекциите в една терапия търси осъзнатост за различните филтри, които оцветяваме върху околните и света и как са свързани с нас самите. В зависимост от нашата ангажираност (като влюбване, обсебване, желание за мъст и други натрапчивости) към определени хора, можем да изследваме какъв е нашият пренос върху тях и какви недовършени ситуации имаме към хора и обстоятелства, които ни напомнят за тях.
Предполагам, че вече се досещате, четейки това, как тестовете за тематични аперцепции, проективни методики; свободните асоциации или по принцип нещата, за които често си мислим намират мястото си в (класическата) психоанализата и работата с несъзнаваното въобще.

”Всичко, което ни дразни в околните, може да ни доведе до
по-добро опознаване на себе си.“
К.Г. Юнг

Разбира се, това е свързано с изградените ни представи, очаквания и илюзии, които сме погълнали по време на своето израстване и възпитание (интроектите, което е цяла отделна тема тук) за себе си, околните и света, по този начин, изграждайки различните филтри на филмовия прожектор в главата ни. Но, в частност на защитните ни механизми, цитирайки Юнг – ние проектираме сянката си (негативните черти, които отричаме и не позволяваме в себе си).
Заедно с това, проекцията е външно-насочено действие (обратно на ретрофлексията), форма на агресия, която сме задържали прекалено дълго или с която непосредствено не можем да стоим в настоящият момент, затова и изкарваме навън. Интензитета до голяма степен зависи от това до колко сме свикнали да потискаме и (не)изразяваме агресията и афектите си.
Така проекцията изпълнява двойна функция – освобождава ни от тревогата да се срещнем със свои „грозни“ елементи и ни спомага за изразходване на задържана емоция (освобождаване от „лошите“ импулси).

Твоята реакция поражда моята реакция
и така си влияем
[отрицателно].

Във всяко отношение има (поне) две страни и много слоеве на общуване. Трудността се появява с неосъзнатото ни домогване до контра-проекцията и проективната идентификация като стил (навик) за справяне.
С наблюденията на повечето ни ежедневни конфликти, можем да видим, че проекциите провокират контра-проекции, когато върху нас се проектират неосъзнати качества, водещи до постоянни взаимни „престрелки“. Най-популярно този механизъм е познат като отреагиране.
В терапевтично отношение може да се разглежда като потушаване на натрапчиво свързване с по-ранна травма (атаката е най-добрата защита), дори при явната разлика между тогава и настоящата ни ситуация; между сегашният нарушител към първоначалната травматична сцена. Тук оставяме на болката да поеме руля и да говори вместо нас.

Проективната идентификация е обратното. То е пасивно примирение и идентификация с материала (често неосъзната емоция), който ни се подава от другите. Има почти пряка връзка със сливането (confluence; gestalt) и отново е форма на защита, защото отбягва прекия, конструктивен конфликт поради страхове или тохсично чувство на срам и води до нашето примирение и затваряне, за да е со благо, со кротце. С този вид общуване ‘капитулираме’ пред другите и техния натиск.

„За да избегнеш болка и критика –
не казвай нищо, не прави нищо, бъди нищо.“
Аристотел

Преди проекцията да придобие демонична форма е важно да се види повече в цялост… че не е толкова страшна. Освен като защитен механизъм, срещаме проекцията под формата на всекидневно общуване. За съжаление начините и стандартите ни на общуване (където защитната проекция е нормализирано общуване) не са свързани с поемане на лична отговорност (за това, че общуваме по този начин, няма ясна емоционална интелигентност в културата ни), които са подсилвани от възпитанието ни и културните обстоятелства довели до сегашните ни стереотипи, но…
Това, че не са осъзнати, обаче, не ги прави лоши или вредни. Благодарение на проекцията общуваме с другите като намираме в тях сходни с нашите черти. И достигаме евентуално доверие и близост, в зависимост от толерантността ни към останалите различия. Също чрез проекцията синтезираме и представяме навън душевните си съдържания и идеи под формата на картини, музика, архитектура, стил и дизайн, литература.
Търсим и намираме хората, чиито ценности, мироглед и желания съвпадат с нашите или просто създаваме общи теми за разговор, за да не бъдем самотни. И ако не целим личностна промяна, просто внасяме осъзнатост за това в каква посока се движим… или посоката, в която искаме да вървим.

„Живеем в къща, пълна огледала
и си мислим, че гледаме през прозорци.“
Фриц Пърлс

Всички имаме проекции към определени хора. И е важно да знаем какви са за да не се намесват неканени в решенията и да определят неведомо посоката на живота ни.

Реклама

Един коментар

  1. […] живота си и в зависимост от възрастта на която сме, какво и как да отстраняваме от себе си и да осъждаме в д…. Често се случва за много от нас, процеса ни на […]

    Харесвам

Коментарите са затворени.