Креативност и диалог в интимните отношения. Връзката с автентичността.

Винаги съм се чудел как продължават историите на героите в романтичните филми. Понеже винаги, когато ни представят някоя романтична комедия (и ни продават някакъв стандарт за любовта), филма винаги свършва в момента, когато се влюбят. Това е много любопитно, понеже мисля, че истинската работа и развитие… въобще, всичко значимо и интересно, започва след това. Подобно захаросване орязва важни части от картината и създава непълен, нездрав и даже нереалистичен образ, в който няма място за фрустрация и емоционална работа.
Нещата, които не ни показват във филми, песни или книги (филми, песни или книги, които понякога задават стандарти) са всичките страхове, защити и възприятия за нас самите и другите, които неизбежно излизат на повърхността през несъзнателното с навлизането в една дълбока и интимна връзка.

„Любовта е предизвикателство и свръзка със себе си и другите. Голяма част от връзката с другите е връзката и разбирането на себе си.“

За всички наши страхове и несигурности има по някоя защита, която ни е дадена или сме изградили в процеса си на израстване. И те имат смисъл за нас, понеже са ни помогнали да се справяме със ситуации, в които без тях бихме били наранени или дори загубени. Естествено е за нас, но не винаги адекватно и смислено. Трудността е, че често не ги виждаме и разбираме; отиграват се неосъзнато. И така могат да се превърнат в пречка… или отправна точка за диалог.

В общуването си, често сме попадали на липсата на ясни пояснения. Имаме вродената способност да попълваме неяснотиите и празните пространства (да затваряме гещалти и търсим причино-следствия между събитията) в ситуациите, често само с познатата ни до момента информация (понякога наета от романтична комедия). Поради факта, че не сме научени да питаме и оспорваме, за да достигнем до солиден и смислен фундамент и контакт, се учим да правим заключения самостоятелно (с допълнителното послание, да не тревожим останалите с „глупавите“ си въпроси; че не заслужаваме отговор). Това прераства до защита само по себе си и поставя акцент върху ниското самочувствие и отрицателен образ, които създаваме за себе си.

Предизвикателството в любовта се появява естествено. То е израз на уязвим диалог и в една дълбока и интимна връзка се случва така, че поставяме себе-усещането си на карта, особено когато получаваме обратна връзка и емоционалност различна от познатата и очаквана (и сме изградили отрицателен образ и усещане за себе си). Това може да е плашещо и даже болезнено, тъй като нашето възприятие за себе (его) ни е давало смисъл и посока цял живот. Тя е предвидим начин да разбираме себе си, а също е и връзката ни със семейството и е нормално тази устойчива част да се стреми към запазване. Трудността се появява, когато противоречието, което изживяваме обърква нашия любим и не сме в състояние по една или друга причина да изясним кой какво възприема и усеща. Това става по-трудно от обстоятелството, че отваряме себе си уязвимо и подлагаме на проверка-с-реалността себеусещането си и оценката на ближния.

Често си мисля, че истинската любов изисква уязвимост, която повечето хора нямат, тъй като живеем в общество на защитност и „игра на сигурно“. Възприятията са едно, но чувствата, които ги съпътстват са важното допълнение. Срещаме се с много болка, тъга и празнота (които може би сме свикнали да осъждаме и отбягваме), когато оспорваме това, което сме или сме застрашени от афектите на любимите. И е съвсем естествена реакцията на защита от чувствата, които са прекалено интензивни за нас сега или сме свикнали да избягваме.

Често сме объркани и не знаем какво се случва. Бягаме, правим познатите си изводи, омаловажаваме, обвиняваме, понякога дори проектираме (макар и понякога да са болезнени, проекциите са първата крачка към диалог и контакт. Погледнати отстрани (понякога с помощта на терапевт), извеждат заключенията извън познатите контексти и се създава пространство за алтернативи и новости). Често има достатъчно пространство между стимула и познатата ни реакция, където можем да внесем нещо ново. И това е креативност, кураж и искреност в диалога (които смятам за фундаментално важни в отношенията с близките).

„Нещата не се влошават, просто се разкриват. И трябва да се държим близо един до друг, докато разсейваме мъглата.“

Това е много отговорна и понякога рискована задача, тъй като се поставяме в уязвима позиция доброволно. Но заедно с това е много подсилваща и окуражаваща задача и дава усещане за принос и важност в отношенията. Цялостното осъзнаване и центриране, което се появява е явен резултат.
Поемайки отговорност за състоянията си и предавайки ги неподправени на другия, ние ги „спасяваме“ от догадките и заключенията, които биха се появили иначе и така можем да започнем да гледаме в една посока. Енергията, която е била прахосана за въображение и самовглъбяване за нещо, сега е отворена за намиране на нови пътища, решения, контакт, увереност и по-широка осъзнатост. Свързваме се с нашата автентичност, която правим достъпна и за другия и свръзката ни става надеждна и истинска.

Това, естествено, не изключва, че този процес е съпроводен от болка и тревога. Част от отговорността в диалога е не само за себе си, но и за състоянието на другия. Изисква се търпение и грижа, когато общуваме с нежност и внимание към състоянията и възприятията на ближния. Понякога въпреки нашата перспектива и напир за реакция (което, признавам, изисква доста работа).
И в това движение (между аз и ти) на подкрепа и израз, създаваме мостовете помежду си, необходими за една зряла, сигурна и любяща връзка, в която и двамата израстваме и се свързваме с цялата любов и удовлетвореност, заложена в често неуловимото ни „отвътре“. Създаваме нужните качества и условия за да живеем по-уверено, отдадено и вдъхновено.

Може да прозвучи като нова рамка за романтичен филм или пък непосилна задача за един и абстрактна за други, но искрено вярвам, че нещата и отношенията, които си заслужават, се нуждаят от смелост и вяра за да продължаваме съвместния курс и нагаждане на посоките, най-вече когато вътрешния ни глас отново ни нашепва тревога, незначителност или слабост.
Изолацията е шведска маса за вътрешния ни критик и защитност. Важното е да знаем, че не сме сами по този път и че в контакта се съдържа основната част от жизнения и терапевтичен процес, водещ към собственото ни благополучие.

„Истинската любов никога няма да изисква съвършенство от теб. Тя просто иска да се покажеш такъв, какъвто си и да позволиш на себе си да бъдеш видян.“

Реклама

Един коментар

Коментарите са затворени.