Алтернативен терапевт

Понякога, когато скитосвам и разглеждам различните неща, към които се привързваме и ритуалите, към които се придържаме (идентификациите, които всички формираме) ми е направило впечатление, че мога да бъда оценяващ. И не непременно оценяващ позитивно или конструктивно. И естествено, както за всяко нещо, което съдържа множество елементи в себе си, не е възможно да съм обективен. Не мога да видя всичко. Самата идея за обективност ми е абсурдна. Всеки един от нас (предполагам) е субективен и общото обективно, за което пуританите крещят (докато осъждат субективните гледища) е просто мейнстрийма. Нормалното, популярното, общият безличен и обезличаващ знаменател и всички готови предразсъдъци, които вече са отсъдили какво е добро и какво не.
Описвам това, понеже понякога се улавям за разни нетрадиционни неща (особено напомпващи статуси и изображения в мрежата), които претендират за терапевтични, а аз осъждам като прости и повърхностни замазки. И за много от подобните “терапии”, надъхващи мантри и лозунги съм категоричен. Единствената цел на всичките “вентилации”, напомпвания и трогващи цитати е зор да накарат гласовете на „лошите и мрачни“ чувства и мисли да млъкнат, без знанието, че нищо от това няма да се изгуби и в дълбочина може да се интегрира по-здраво (трябваше да премина през фалшивия и болезнен процес на себе-напомпване и само-залъгване, за да се уверя).

Тук, човеко, четящ това, имаш пълното право да не се съгласиш.
Даже да минеш в опозиция, ако вярваш, че не съм прав.

И… ето че в процеса на моята лична терапия, обучение и опит, достигам до ревизия на един елемент, с който отворих златен сандък, в момента в който спрях (да гоня и да бягам) за секунда и се заслушах. Алтернативния терапевт, който разпознах и “си създадох” е музикален жанр с доста удобно и уместно име, който се казва алтернативен рок. По-точно, много от изпълнителите в САЩ през периода 1995 – 2005 г.
Разглеждайки някои от водещите социо-културни трудности за периода, виждам че музиката е отражение на повечето „тъмни“ и неприемливи обстоятелства и трудности, които не влизат в „красивият“, популярен, позитивен и успешен наратив, който обществените идеали поставят като норма.

Паралелно с етапа, това е стадий, в който аз подраствах. И всичките трудности и несгоди изживявах в реално време. Случи се така, (без дори да си давам сметка за това) че много от тези изпълнители с контекста и енергията, които влагат в музиката си, играеха роли в живота ми на подкрепящи фигури (родители, учители, терапевти, съучастници и съчувственици), в обстоятелства, когато не можех да получа помощ от никъде другаде или не знаех как да достигна до нея. Беше едно истинско нещо, на фона на всички норми и предразсъдъци, които доминираха. Едно истинско нещо, което до скоро отбягвах, тъй като асоциацията често беше болка, срам, гняв, страх, уязвимост и несигурност, които вътрешният ми „нормален и похвален“ монолог се опитваше да захвърли и избяга.
Тук не иде реч за напомпване или маскиране. Напротив, дава пространство и увереност при свързване със всичките осъждани и нежелани усещания, които „нормалното и доброто“ се опитват да скрият и оцапат.

Целият музикален вой е от сърцата на изпълнителите и групите, които изживели свои житейски мъки и несгоди, чрез мелодичен и творчески израз дават пространство за много други хора да се свържат с тези чувства без да се осъждат и страхуват. Правейки ги популярни и отворени за цял свят, дават панорамата и смелостта необходима за осъзнаването, че сме заедно в тревогата и несигурността си, без да омаловажаваме вече омаловажени части от себе си, тъй като това е част от палитрата и полифонията на живота. Това е канал, с който да подкрепим себе си и други, преминаващи през сходни изживявания.

Сега имам усещането, че този етап (който визирах по-горе) на израждане, глобално, не се е докарал до завършек. Макар, че вече не ставам жертва на собствени (архаични) интерпретации и оценки, понякога когато се заглеждам в някои хора, ми се струва че гледат като животни в клетка… скитащи, объркани, изплашели, не-на-място (но може и да е само мое това усещане). Все едно, че не сме чули посланието на болката от преди, а вече бързаме към новото Ultra-HD Virtual Reality, което сега е вървежно и ни продава нормата и прогреса. Изглежда страхотно, цветно и живо, но някак в дълбочина, не пасва… не е съвсем на място.

Естествено, не казвам че музиката е решение или балсам за трудностите на времето ни или че “алтернативния терапевт” е заместител на контакта в психо-терапията (има музико-терапия, но това си е отделно друго нещо). Още повече, едва ли някой, който не е запознат със (или поне осъзнат за) болката, фрустрацията и радостта от подобни изживявания би се свързал по някакъв начин с тази аналогия… може да му се строи излишен шум, непонятно суфлиране или просто няква-си-там готина мелодия. Това е една на пръв поглед далечна (само)подкрепа, която поне за себе си смело мога да кажа, че ме е довела до този етап в настоящето. С преимущества, с недостатъци, жив и често жизнен. Доколко това е терапия си остава отворен въпрос, но определено смятам, че има терапевтична стойност. Подобно на абстрактна група за самопомощ. Хах… “група“.

Anyways… open your eyes, see the best of you.
A free-for-all, fuck-em-all. You’re on your own side.
It’s times like these you learn to live again.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s