(Творческа) криза

Пишейки от известно време насам, нямах очаквания да е гладко плаване. Знаех, че ще имам приливи и отливи, понеже всичко функционира в различна интензивност по този начин. Нямах и илюзията, че ще е нещо грандиозно и невъзпрепятствано. От няколко дни, дали поради сивото софийско време, етапа на изпитна сесия в универса или усвояване на новости от терапия и житейски предизвикателства, се сблъсках с творческа криза. За секунда днес щях да се обвиня в мудност, непукизъм и да го припиша на същата криза, през която си мисля, че преминавам. Но след кратко вслушване и наблюдение разбрах, че не е точно така. Това е каприз, изискване към себе си да направя или да прозра нещо целенасочено. Да докарам нещо до някакъв край. Да напиша и публикувам. Като по поръчка.
В момента търся и работа и малко ми е некомфортно, че се провлачва процеса. Появява се пак стар шепот на критика, че не върша достатъчно и сутринта забелязах, че пак бързам към въображаем и очакван момент извън настоящият. Едно условно чувство на виновност, че не усвоявам достатъчно или не полагам достатъчно усилия да променя обстоятелствата. Отново се появява онова детинско бутане на нещата тип “от днес за утре” и колкото повече – толкова повече. Забравих как нещата, които се появяват са транзитни, а усвоените и съдържателни – малко. Забравих за креативната празнота, която се появява след като важното е сдъвкано, смляно и усвоено и е време за оттегляне… при условие, че си го позволя, естествено.

Творческа или всякаква криза (когато наистина чувствам, че оставям нещо в упадък) е необходимо стъпало за да вървя напред. Но в моето съзвездие се усилва (и саботира) когато искам да споделя нещата, които съпровождам до изречения, оттам и се опитвам насочено да се утвърдя по някакъв начин, вместо да вървя пътя си… като ясно съзнавам, че така важното се изплъзва.
Трябва-то от курсовите работи (понеже те са водещо оправдание, което поема хейта ми) се измести върху писарския израз на житейската и гещалтска трансформация. От тях идва и оценката, че изместват “по-важни” неща под ръка с други “не толкова”.
Но сега като се замисля, и това не винаги е така. В досегашните ми сблъсъци вече успях да съчетая и синтезирам много от ‘своите’ неща с тези, които изискват от мен като семестриални условия (със отличен резултат). Креативно добавих свое към ‘читалното’ и всъщност, вземам и интегрирам по малко от читалното към себе си.

“Инструментите, които създаваме – в отговор ни връщат услугата.”

Факт е, че не може всичко да се синтезира и интегрира, понеже наистина не може всичко да взема за свое (някой път ще пиша и hate-mail на общата култура, която ни е толкова популярна). Няма пространство за всичко, няма време, също и енергия. И тук границите са особено важни за да не ставаме на размита безвкусна супа. Има някои неща, които обогатяват (малко или много) а има и такива, които чисто и просто вършим за да разкараме от пътя си и да се захванем с “по-важни”.
Факт… сам определям какво е важно, без да слушам външни оценители и критици. Но дори и да съм недоволен поради една или друга причина, тя е следствие от някакъв мой избор или съвкупност от избори и обстоятелства довели ме до тук. Съзнателни или не. Аз съм архитекта, градинаря и зидаря на обстоятелствата си, дори и когато (особено когато) не си давам сметка.
Къща не се строи за ден, но дори и когато се построи има доста декор за добавяне, градина за отглеждане, дървета за обгрижване, обитатели за ухажване. Грижа и поддръжка.

“Без кал няма лотос.”

“Не бързай, човеко. И сто ведра да излееш, плод ще има когато му е времето.”

Обратно към кризата… под криза, генерално, се разбира преход, през който се преминава, за да се излезе от другата страна плодотворно и удовлетовяващо. С панорамен поглед, по-широки граници и нов Аз. Демек, нещо полезно и здравословно, неделима част от пътя, която аз поне разглеждам за себе си като условие, с което да предизвикам собствените си блъфове и разбера когато си преча по някакъв начин. И вече – да го подредя в изречения, публикации, цяла тематика. Да давам енергия и посока на пътя си. Да го съ-създавам. ^_^
Ето я кризата, ето ме и мен. И ми се струва, че направих голяма крачка извън нея. Без да съм имал някаква цел и умисъл за това.

“Първо приеми – после действай. Приеми това, което настоящето предоставя. Отвътре и отвън. Работи с него, никога срещу него. Това, с което се бориш – посилваш. Това, на което се съпротивляваш – удължаваш.”

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s