Какво има за губене?

“Какво има за губене?” “Нищо не губиш ако пробваш!”
Често попадаме на тоя максималистичен израз. Смея да твърдя, че виждам (поне за себе си) от къде идва и каква роля играе. Струва ми се, че популярните обществени течения утвърждават идеята, че всичко е (и трябва да бъде) все на печалба. Всички сме победители, загубата се обезценява и се разглежда като нещо лошо и нежелано. Това е един от ония напомпващи изрази, които масово ползваме за да се решим да предприемем нещо, което искаме да придобием или спечелим, но поради една или друга причина нещо ни спира. Нещо като страх, например. И тук изниква дебатът… страх от опита (за придобиване) или страх от самата загуба (на познатото)? С какво толкова е страшна загубата, та да е нужно подобно утвърждение за да осмелим към нещо различно или да запазим себе си или обстоятествата същите?

“Не можеш да имаш всичко! Къде ще го сложиш?”

Загубата, както аз я приемам, е много важна част (от придобиването, от движението, от цялото). Както загатва Пипи Дългото Чорапче, как мога да имам всичко, ако нямам пространство за него? В тоя ход на разбиране няма как да не съм склонен да се отделя от детинската представа, че мога да имам всичко и че винаги трябва да съм на плюс. Но дори и винаги да придобивам неща, без да осъзнавам, други се изгубват без мое знание. Така че… няма ли да е в моя полза и здраве сам да определя кога и какво е добре да изгубя.
Често се случва така, че за да придобия нещо, което истински желая (или притурен каприз), дори и да е някаква съвсем неясна потребност, може би средствата, с които достигам до там, вече не са ми от полза. Идва момента, в който трябва да приема, че това което имам и прилагам вече не е актуално. Трябва да изгубя това, което знам или имам за да придобия нещо непознато досега… и това е естественият ход на нещата. В стремежа да поддържам себе си същият или обстоятелствата предвидми е равно на това да съм в съпротива на живота.

Но все пак, за да отговоря на въпроса (а отговора е съвсем ясен)… какво има за губене? Може би…

  • Заблуда
  • Фрустрация
  • Болка
  • Неувереност
  • Съмнения
  • Страх
  • и други микро елементи…

Познатите ми отговори ме водят до сигнали, които ако забелязвам и приемам, могат да са ми ясен индикатор, че имам нужда от загуба (или промяна). За да науча или взема нещо ново (или подобря нещо, с което вече съм в синхрон), е добре да има пространство след като издишам старото (което така или иначе ще се размие в движение), но трябва да съм отговорен и осъзнат за да го пусна.
Познатите ми отговори са микро-елементи от макрото. Трябва да навляза в голямото непознато за да науча нещо ново. С риск да се изплаша, да се изложа на срам, тревога или даже опасност, мога да придобия ново, но само ако съм достатъчно смел за да пусна старото и се покажа неумеещ, неук, слаб или непълноценен. Дори и да заболи, това ще е за кратък микро-елемент във времето; гледайки на (и обичайки) себе си по-макро. Нищо няма да е толкова травмиращо, колкото съм свикнал да вярвам (загубата на генерални представи и очаквания като че ли е най-полезна).

Какво има за губене? – Много! И може би е важно да се изгуби.
Ако не ти се вярва, погледни хард-диска си. 😀

“Though this universe I own, I possess not a thing.
For I cannot know the unknown, if to the known I cling.”

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s