Най-добрият съвет

Зачудих се за това, колко често и по колко съветваме хората. Сигурен съм, че всеки от нас го е правил. И не виждам как може да бъде по друг начин. Всички имаме хора в живота си, които искаме да виждаме усмихнати, да вярваме, че се чувстват добре или желаем да предпазим от някаква вреда или неприятни чувства. Някакси ми се струва естествено, като социални животни да създаваме обща среда на топлота и подкрепа. Но във взаимодействията ни с хората и достатъчно привикване към ‚навика‘, този стремеж може да се изкриви.

Какво се случва когато започвам да съветвам хора, с които имам от малко до никакъв допир, с неясната оценка дали тези хора имат или нямат нужда от допълнителен акъл? На първо четене възприемам становището, че помагам и на отсрещния бряг тревата става по-зелена; правя света малко по-добър. Но дали е така всъщност? Дали всъщност не отговарям на някаква своя потребност или може би се опитвам да скрия (от себе си) някой свой недостатък или (субективно) неприятно чувство. Може би съм възприел и генерализирал себе си като добър съветник и се стремя да подхраня тази представа за себе като я утвърждавам при всеки удобен случай… или още по-зле – подхранвам нарцисизма си, отразен в безусловната помощ към другите. Не ми харесваш така… направи това, за да се почувствам аз по-добре. Направи както ти казвам, за да знам, че имам принос в благополучието ти.
Помага ли маймуната, която вади рибата от водата, за да не се удави? Или може би вижда нещо повече?

„Преди да говорите на другите за истината,
уверете се, че сами я знаете.“

Знам ли със сигурност, че нещо е редно и истинско, понеже при определени мои или общи обстоятелства това се е оказало удачно? Какво се опитвам да направя като те напомпам със мои (наизустени) фрази? Разбираш ли това, което ти казвам или звучи абстрактно и повърхностно? Превърнал ли съм се в това нещо достатъчно, за да предам и автентичен заряд към думите си? Може би като увлечен родител ти повтарям някакви неща, в които сам не вярвам, и си мисля, че това е инструмента, необходим за да контролирам дали ме харесваш и не-отхвърляш.

Откъде мога да знам, давайки съвет, че ще бъде разбран и приложен както ми се струва, че ще стане? За да съм достатъчно уверен в това, би следвало да съм бил достатъчно време в твойта кожа, при твоите обстоятелства, за определен период от време. Или поне да сме общували достатъчно дълго и дълбоко за да е ясно, че сме на една страница.
Дори и така да е, защо трябва да ти давам акъл за да правиш нещо различно?
Защо не те приемам и обичам по начина, по който си в момента? Какво всъщност се случва? Какво се опитвам да направя?
Кое е това нещо в теб, което не харесвам, което осъждам и се опитвам да променя или поне да не виждам? Ти ли не си окей в случая, или аз от нещо се плаша? Едно нещо, което е вероятно да направя в стремежа си е да те отблъсна и директно да ти дам ключа за вратата на отхвърлянето… понеже акъла, който ти наливам, предполага, че вършиш нещо погрешно и трябва да го вършиш по някакъв правилен (или по моя) начин.

„Не ми обяснявай философията си. Въплъти я в себе си.“

Прави ми впечатление, че когато си позволя да дам съвет на някого (дори и абстрактно в ума си), той пасва добре на мои обстоятелства или покрива някакви изисквания, които сам поставям на себе си.
Разгеле – съвет, който на мен ми се иска да чуя от някого.
Връщайки се към заглавието – най-добрия съвет, който мога да дам е – НЕ ДАВАЙ СЪВЕТИ! В тях се съдържа малко оценка, малко осъждане, понякога и (професионален) нарцисизъм. Но когато ми даваш съвет, гледай да е съзнателно поискан (аджеба, да съм в подходящ mindspace за това, което виждаш), ако не – завърти го към себе си. Току-виж се оказало нещо, което искаш да чуеш, но предвид обстоятелства или оправдания, няма от кого да го набавиш или още не си отворен за истината си.

“Не знам, брат… ти си знаеш.”

– И навярно си прав, брат. Може би просто е най-добре да разбера себе си по-добре, преди да ти заучавам съсловията и да искам от теб да поемаш отговорност вместо мен. Благодаря ти, че уважи границите ми.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s